За книгата: 2012 / Смъртта докосва Стивън Добинс в ранна възраст, оставяйки го да живее в болезнена празнота на самота. Една случайна среща с млад американец прогони страха да бъда сам завинаги и ми даде надежда. Дъстин Ърл избяга от малък град, пропит с традициите на американския юг, и се записа в армията с надеждата да осигури на брат си с умствени увреждания по-добър живот. Тъй като никога досега не е изпитвал истинска любов, Дъстин не познава нито искреността на прегръдката, нито нежността на обикновената целувка. Той виждаше своята сексуалност като слабост, която можеше да бъде използвана срещу него и тези, на които държи. Осемте месеца на щастие и любов приключиха с внезапното заминаване на Дъстин у дома. Той ценеше Стивън много, но отговорността и чувството за дълг надделяваха над собствените му шансове за щастие. Разорен, неспособен да продължи напред и отказващ да се примири, Стивън решава да си върне Дъстин и да поднови старата им връзка. Той измина три хиляди мили, но дори не можеше да си представи какво го очаква, когато стигне до там... *"Невъздържанието, гневът и агресията са прах. И когато всички тези чувства отминат, уталожат се, всички охладнеят, тогава ще останат истинските чувства и тези думи, които човекът е искал да каже." (С)